Жената – човек втора класа в Косово. Мълчи и търпи!

От девет години Агиме излежава присъда в женския затвор в Прищина. Тя е убила мъжа си. Бракът ѝ продължил само една година. Година на мъчения и болка. Съпругът ѝ постоянно пиел и я биел. Веднъж ѝ счупил ръката.

"Колко пъти съм ходила в полицията. Един път дори с пистолета, който беше купил, за да ме убие, както казваше мъжът ми", разказва жената, цитирана от "Дойче веле".

"Чувствах се застрашена, но полицаите не предприемаха нищо. Не помня имената им, но си спомням лицата им. Един от тях ми каза: "Ако беше моя жена, нямаше да имаш шанс да дойдеш тук, защото щях да те убия с този пистолет". Когато чуеш подобни думи от устата на полицай, разбираш, че си безсилна. Не ти се живее и губиш вяра в каквото и да било".

Агиме напуснала мъжа си, но той продължил да я заплашва. Един ден била толкова уплашена, че решила да скрие кухненския нож под дрехите си. В същия този ден тя и съпругът ѝ се скарали на улицата. Продължили да спорят и в автомобила на съпруга ѝ, където кавгата ескалирала. Агиме се качила в колата, само защото и собственият ѝ брат бил вътре. Той искал да посредничи, но мъжът ѝ продължил да я обижда и заплашва. Изведнъж Агиме го пронизала. Дори не се опитала да избяга.

Малко по-късно тя е осъдена на 12 години затвор за убийство. Съдът не взема предвид обстоятелствата, довели до убийството. Съдиите не обръщат внимание и на факта, че цяла година никой не ѝ е помогнал.

"12 години затвор са тежка присъда, имайки предвид, че по време на брака бях подложена на насилие. Не е едно и също да убиеш някого при самозащита, след като полицията не ти е помогнала, и преднамерено да убиеш някого от ревност. Честно казано, не вярвам в справедливостта в Косово. Изобщо не вярвам", казва днес Агиме.

Тя е от едно село на около един час път от Прищина. Жителите му държат на традициите си. А една от тях гласи: мъжете имат думата.

След убийството братът на Агиме години наред живеел в страх - заради т.нар. канун, средновековния закон за кръвното отмъщение, който почива на принципа "зъб за зъб, око за око".

Според разпространените схващания, убийството на член от семейството може да бъде отмъстено с убийство на човек от враждуващото семейство. Допреди няколко седмици братът на Агиме не би разговарял с журналисти. Било твърде опасно. Но сега семействата са се помирили.

"Бяхме съсипани. Не бяхме очаквали подобно нещо. Никой не можеше да си го представи. Не искахме да се случва точно на нас. Но в живота може да се случи всичко", казва той.

Жената – човек втора класа!

Да, на жените в Косово действително може да се случи всичко, защото в това патриархално общество жените много често са третирани като хора втора класа и нямат същите права.

В конституцията на Косово е записано, че правораздаването трябва да се ориентира по международните човешки права. Тъй като обаче Косово и до днес не е международно признато, Европейският съд за човешките права в Страсбург не се занимава със случаите на насилие над жени.

Хилми Яшари, омбудсман на Косово, казва, че Косово е нещо като черна дупка на Балканите.

"Това е единствената страна в Европа, чиито граждани не могат да се обърнат към Европейския съд за човешки права, когато държавните органи са виновни за нарушаването на човешките права", обяснява той.

Агиме вярва, че всичко това нямаше да се случи, ако полицията ѝ беше помогнала. Тя е в затвора от девет години. Сега е на 30. След като излезе на свобода иска да замине в чужбина. Казва, че в Косово няма бъдеще. "Искам да живея щастливо, когато изляза оттук. Искам семейство като всяка жена. Искам да стана майка. Майка, която обича детето си".